четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Показност на повърхността

В днешно време не може да си бездеен и безидеен. Това непременно ще те доведе до изолация и изключване от социума и социалните мрежи. Не може да не харесваш и да не не харесваш, или да не споделяш на глас и публично мисли, случки и занимания.

Трябва да показваш профила си, повече или по-малко режисиран, да показваш вкусовите си рецептори и да споделяш с приятели и общественост колко точно палачинки си изял тази сутрин, кой ти е подарил сладкото, с което си ги полял и да се облизваш в слова, да показваш номера и цвета на обувките си, цвета на кухненската покривка, като изтриваш с някое приложение петната, причинени от сутрешното пиршество, да показваш уж спонтанно захвърлените вещи и книги (когато има такива) на нощното шкафче, името на летището, от което си дошъл и бара, към който си се запътил, да показваш плочките, които би залепил в идеалната за теб баня, предаването, което ще гледаш след малко и какво слушаш в момента, за да създадеш усещането, че си жив, че струваш и интересуваш. Често обаче като резултат предизвикваш смут и потиснатост у хората, не споделящи необходимостта от такова ежечасно излагане, понякога и нездраво любопитство към теб и твоя свят, и не на последно място илюзията, че си по-загадъчен, дълбок и смислен отколкото всъщност си. Хората започват неизбежно да си създават диктатура на стандарти, които малцина могат да покрият.
В днешнно реме не се котира това да си спокоен и едностранен. Трябва да притежаваш най-разнородни и разнообразни интереси, да си ултра- и мега- динамичен и активен, да ти се завива свят от най-нестандартните хобита. Ако не консумираш редовно багета-бри-божоле, ако не мечтаеш да пътуваш до Виетнам, Танзания или Боливия, ако не обичаш в свободното си време да лееш свещи, танцуваш салса, бродираш, сърфираш, доброволчестваш, грънчарстваш, пишеш поезия и приготвяш аюрведически хляб, и по възможност всичко това заедно, със сигурност ще си скучен събеседник и няма да те коментират. Няма да си модерен, глобален и вълнуващ. Трябва непременно да намериш за пред останалите нещо, което да те прави оригинален и различен. Трябва да си инициатор, лидер, да не спираш да блестиш с другост, да остроумничиш. Да си интересен на всяка цена. Да се продаваш. Да се показваш и котираш.
Много съм се изкушавала да мисля, че това е верният път, за да ти обърнат внимание и да имаш "смислено" съществуване. Не е нужно обаче, за да живееш добре и модерно вечно да си навън, на показ, да присъстваш във всяко чуждо поприще, ако не го усещаш като свое, да си свръх-активен, ако всъщност изобщо не си.
Да, светът е пълен с много много избори и това го прави често така объркващ. Място има за всеки. То е там, където си, независимо че другите не го виждат, не го коментират и не им се струва популярно. Важното е да се интересуваш искрено от другите, а не само заради това, че те привидно са по-интересни от теб, а за да споделяте това, което ви сближава  в ДЪЛБОЧИНА и НА ЖИВО.