сряда, 6 юли 2011 г.

Пост-превод-публикация

Два месеца по-късно постингъг ми на испански си остава непреведен. А така не ми се иска да лишавам и себе си от това да вляза за кратко в ролята си на преводач ;) Това е най-краткият разказ, който някога съм писала и със сигурност най-краткият в моя блог.

Идеята за това да го напиша на испански се дължи на едно спонтанно участие в ателие, посветено на краткия разказ, което Институт Сервантес организира една майска сутрин. Едно незабравимо преживяване, в което общо 8 души заедно с водещата на ателието Йоланда правихме изключително забавни упражнения по писане на испански. Наистина имах известни страхове преди да се запиша, защото не съм ползвала езика от години и защото се съмнявах в способностите си да се вдъхновя по дадена тема в рамките на някакви часове и то в непозната обстановка. Обаче се получи учудващо добре, бях изключително вдъхновена, моливът ми се плъзгаше по белия лист, като че ли излязъл извън моя контрол и изненадващо за себе си успях да взема много бързи решения за това къде да спра и кога да продължа. Писането беше нещо леко, което излизаше от мен и се връщаше в мен, и оставаше само онова чувство на удовлетворение, че съм изпълнила дълга си към творческото си его и заслужавам да си кажа едно голямо благодаря.

Едно от упражненията, които ни беше предложила Йоланда се състоеше в това да прочетем няколко кратки разказа от перуанския писател Фернандо Ивасаки и да напишем също толкова кратък разказ на тема „Ужас/и”. Нямах конкретна идея, план за начало и край, изненадах се сама себе си, когато реших да сложа точката на последната фраза. Ето и крайният резултат:


Другата Марта


 Марта се приближи до прозореца. Не успя да различи лицето си в отражението. И все пак, лицето й се стори доста познато. Това беше лицето, което съответстваше на собствения й образ от сънищата й. Беше онази Марта, която сънуваше в сънищата си.

Марта направи гримаса на ужас. Марта от отражението прихна да се смее. Марта направи крачка назад. Марта от отражението прогегна ръка, счупи стъклото и ... Марта вече я нямаше. Марта от отражението продължаваше да се смее.



Тук можете да видите снимката на участниците в мероприятието ;) http://bibsofi.wordpress.com/2011/05/18/taller-de-microficcion-2/

Няма коментари:

Публикуване на коментар