четвъртък, 12 май 2016 г.

Идвам за малко

Почти 2 години и половина ме няма тук, на моя територия, но сякаш чужда, толкова време не съм се връщала по стъпките си. Представях си, че ще бъда сериозна, отдадена, ако не пред другите, то повече пред самата мен, ей така, за да тренирам търпение, воля, сила. Но има ли значение?! Истината е, че правя неща, и така е и с писането, само когато усетя потребност да извлея вътрешното навън и ако случайно се насиля, няма да съм аз, няма да е истинско и. Спрях да създавам илюзии за себе си. Никой не ме гони, никой не ме оценява, всичко е само за мен, е разбира се и за някой друт от време на време, който би се спирал тук.

Интересно е как може да си имаш една малко парче неистинска земя, виртуална, във въздуха, малко като жилищата по етажите, в които реално си стъпил само във въздуха, и да си го култивираш и да правиш с него каквото си поискаш, да си пишеш, само за да се четеш ти самият или пък да го вдигнеш във въздуха един ден като ти омръзне, или пък да ти го вдигне някой друг във въздуха, ако му заемаш твърде много от пространството или знам ли?

Ета така, просто наминах, за да кажа здравей на себе си от преди време, и така, лекичко да надраскам някая друга дума за удоволствие. Приятно е да си пак със себе си. До скоро, може би????

Няма коментари:

Публикуване на коментар