За първи път пред такава публика!

Divanetta е жена, която харесва да бъде разпозната като такава в името й на латиница с нарочно и леко наблягане на "т"-то, защото без него знае, че на родния й език диванетата са две и имената им са слели отдавна в едно...Дотук с обяснението за играта на думи :))

Колебанието ми да издам Дивата Дева в Мен бе огромно (препратка към английската игра на думи). Ами ако ме от- и раз-крият?! Имаше дни, в които параноята ставаше непреодолима и си припомнях за всички филми и действителни случаи, в които се разказва за това как всеки редови жител на Земята може много бързо да  загуби анонимността си и вкусовете му (от предпочитания към марки храна или козметика, през любими автори и политически пристрастия, до интимни преживявания, несъзнателно споделени) да бъдат внезапно изложени публично, вътрешният му свят оголен необратимо. И в тези дни мислите ми се свеждаха до пълно изоставяне и отрицание на поетата задача...Но това състояние не траеше дълго. Онази страна в мен, която напира да говоря и споделям, потребността от вербално осовобождение ме караше да преразгледам страховете си. Ще поема риска да бъда четена, а може би и нечетена (Е, все ще помоля един двама роднини или приятели да ме прочетат ;)), но ще уважа желанието си да мисля в публичното пространство.

Питах се какво ли щях да правя преди, когато блоговете не съществуваха и нямаше подобен начин за споделяне на безразборна поредица от авторски текстове. Щях  да полагам много повече творчески усилия, за да придам завъшена форма и жанр на писанията си, които чак когато бъдат спазени ще ми позволят морално да ги споделя с близките си. Щеше наистина да ми е трудно да споделям неоформени късове мисли и впечатления, написани в някакъв текстови формат, които да препращам по имейла, като преди това се чудя как и с какво придружаващо ги съобщение до съответните адресати, и всичко това без да се натрапвам и задължавам към прочитане...А сега просто не е необходимо да нагърбвам себе си и другите с такъв товар. Веднъж научили къде мога да намерят извора на моите излияния, сами ще решават дали и колко често да го посещават и аз няма да се питам дали съм създала поредния очерк, есе или съм направила просто коментар по някаква тема, а ще пускам своите Публикации (звучи твърде претециозно спрямо по-скоро непретенциозните съдържания на много блогове).

Да, блогът доста улесни моята мисия да дам изява на онова лице, което невинаги всички виждат и предугаждат в мен, а понякога чисто и просто няма как да знаят, защото ни дели разстояние или време, и не подозират с какви мисли съм се събудила, как се развили през деня и какво ще ми щукне да напиша на следващия ден.

Ето така много от вас могат да бъдат с мен, а аз ще си пожелая чрез моето споделено пространство да провокирам у вас подобна потребност и да създам може би нови познанства!