понеделник, 7 февруари 2011 г.

Едно интервю вместо пролог

Eто, че ме нямаше две седмици и това трябваше да бъде поправено. Преди няколко дни реших, че е дошло времето да извадя на бял свят един разказ, който написах точно преди година, за да запълня празнината в блога, но все изчаквах подходящ момент. Някак си не виждах как ще го пусна в празното без никакви свързващи нишки с отаналото, а не ми се искаше да го оставя безпризорен, защото той ме изразява напълно и е важен момент в прописването ми. И намерих връзката.
Онзи ден чрез споделен линк на приятел стигнах до интервю в сайта на в. "Култура" с бившия редактор на сп. „LEuropeo” Калина Андролова (http://www.kultura.bg/bg/article/view/17981). Прочетете го непременно!!!! И пак се разстроих, възмутих, обезсърчих. Пак изпаднах в онова обземащо ме на моменти и разтърсващо ме колебание дали някога ще успея да си намеря мястото в сегашното българско време и дали трябва да търпя бремето му още дълго. Дали да подължавам да бъда оптимист или да се отдам на негативната низходяща спирала...Ако искам да разсъждавам подробно над това интервю, май ще трябва да повторя публикациите си за щастието, за това доколко е в наши ръце и доколко сами сме отговорни за него, за „Панорама” и пошлостта на медиите, за работодателите, които не умеят и желаят да търсят таланти...А Калина Андролова е казала нещата толкова добре, че ти се ще да викаш с нея от възмущение, омерзение и оскърбление.
И все пак искам да се спра на няколко моменти от интервюто, които са свързани тясно с мен и това, което ще направя като следваща публикация.
Тя говори за причините, поради които е напуснала издателска група QM. Е, представете си, че преди около два месеца кандидатствах по обява за редактор там, вдъхновена най-вече от примера на техните издания МАХ, LEuropeo, Аmica. Разбрах от посоченото лице за контакт, че има много кандидати и разбира се стандартното, че ще се свържат само с одоборените по документи. Моето време така и не дойде. Е, сега можете да се досетите какво си помислих, като прочетох какво казва КА за работодателите си. Останах много разочарована, защото това значеше първо, че нещата там явно не са такива кавито изглеждат. Факт е че се разочаровах много, когато разбрах, че Любен Дилов-син е новият редактор на „LEuropeo” и оттогава не изпитвам желание да си го купувам. Второ, че може би все пак така е по-добре за мен, защото подборът по някакъв начин ме е предпазил от това да попадна на неподходящите работодатели, с каквито вече съм имала възможността да се срещна и не, благодаря, няма да повторя. Обаче от друга страна, ако такива хора като КА напускат, какво остава за нас читателите и изобщо за нас нормалните хора, които продължаваме да се надяваме на промяна. Спирам дотук, за да спра със собственото си раздразнение и да не прерасне в излишен товар за мен и вас.
Другият момент в интервюто, който ми допадна е изказването й за хората, които са послушни и раболепни и се задържат там, където такива като нея не само не умеят, но и презират дълбоко. И тук намерих повода да направя връзката с моя разказ, който говори точно за тези хора и е почерпен от действителни лица.
Така че това интервю се оказа прозрение на много нива. Вдъхнови ме, заради възхищението, което събуди у мен пред думите и поведението на Калина Андролова и едновременно ме натъжи. Обаче за кратко, защото докато съдбата ми в България ме среща с подобни работодатели, колеги, и др. няма да им спестявам презрението си. Е, да, плащам цена, защото те дават хляба, а аз съм тази, която търси работа, но нещата не са статични и необратими. Опитимист оставам, иначе трябва да призная превъзходството им, но знам, че такива като нас не могат да изчезнат, могат временно само да потънат, но не и да изчезнат. Значи надежда има.
А тези дни очаквайте разказа ми!!!

4 коментара:

  1. Ето и една друга гледна точка по темата, в която също има доста резон. Истината има много лица:-)
    http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2011/02/blog-post_06.html

    ОтговорИзтриване
  2. Супер, е че ми го пращаш. Прочетох го и намирам резон, права си. Признавам, че може да съм отсъдила грешно, като заемам страна. Обаче виждам в това, което казва КА като цяло много верни неща, които мисля и виждам, и съм изпитала и за тях говоря.
    Да сега изглежда, че съм намерила оправдание за неуспеха си в кандидатстването в издателството, като съм повярвала на КА ;)) За всеки работодател има много гледни точки, няма една истина. Не мога обаче да се отрека от емоцията, която предизвика в мен интервюто..Ще си купя все пак и новите броеве, за да не съм голословна, макар и да не харесвам ЛД син.

    ОтговорИзтриване
  3. Съгласен съм с всяка една дума казана от Калина Андронова. Поздравления!!! Виждам, че освен всичко друго Калина Андронова говори и за неща, в които твърдо вярвам и съм споменавал накратко в други теми тук. Става въпрос за Вярата ни в Бог, за християнските добродетели и за собствената ни незначителност. Но явно такива като въпросните Кристиана Великова и Милена Фучеджиева си мислят, че са са в началото на нещо си:)))Горко им.
    Като прочетох коментара на Фучеджиева за интервюто на Калина Андронова понечих да й напиша мнението си в блога й, но прецених, че е безмислено. Предпочитам тук да го направя.
    1. Фучеджиева /Ф./ декларира, че интервюто идвало твърде късно. Веднага трбябвало да се възроптае. Според мен КА е постъпила разумно и коректно, а не първосигнално. Изчакала е емоцията да се уталожи във времето и от позицията на времето да говори. Другото е първосигнално.
    2. Не е Ф. човека, който ще казва кой има право и кой няма право. Още повече за откривателите на таланти в България. Може би има малки изключения /за които поне аз не знам/, но търсачи /да не говорим за откриватели/ на таланти в България няма. И причината за това е проста. Нарича се манталитет, народопсихология.
    3. Ако не мъртвец, то списанието е било мъртво родено и поддържано на изкуствено дишане. Краят му е предизвестен. Но причината за това е родилката-собственик.
    4. Да показваш пороците и недъзите на част от обществото не е плюене. Това е смелост. заради прочутото ни притворство сме на този хал. Нали си имаме прекрасна поговорка - Покрито мляко котка не го ближе.
    5. Не само въпросната Кристина Великова, но и всеки един човек не е свободен да прави с парите си каквото му хрумне. Освободени от това са само тези, които не са с всичкия си. Но това явно Ф. няма как да го проумее. Все пак нивото на вестник "Уикенд" е известно на широката публика.

    ОтговорИзтриване
  4. Какво стана с разказа, питам аз?;-)

    ОтговорИзтриване