Наскоро четох статия за храната в самолетите. Описваха как се е променило менюто в самолетите през годините и в различните компании. Направи ми впечатление наблюдението, че храната е един от начините хората да забравят страха си.
Страха си от високото, от несигурността, от необратимото. Докато се храни човек, независимо от заобикалящите го опасности, би могъл спокойно да преглътне, сдъвче и в крайна сметка изхвърли своите страхове. Дори да знае, че всеки един момент е реална възможността да се прости със земния си живот, той не би се поколебал да го приключи по този начин. Защото докато се храни той извършва жизнена функция, в която се включват и много други сетива, правещи живота ни по-сладък.
Винаги се сещам за хората, които пресичат на забранени места и не се оглеждат точно в този момент, все едно че като не гледат опасността в очите, ще я избегнат. Забелязала съм също, че докато вършим нещо, което или е част от ежедневието ни, или пък просто предстои, още повече ако е свързано със съдбата на други хора, вярваме, че нищо лошо не би могло да ни се случи. Всъщност намираме успокоение във факта, че не може лошото да ни споходи точно докато извършваме рутинна дейност, защото не би посмяло да нахлуе така безцеремонно и неочаквано, или ще ни остави да изживеем това, което сме планирали, защото е милостиво, или пък, че не би се намесило трагично от наше име и в чуждата съдба. С една дума няма как да се случи нещо лошо точно на нас и точно в този момент. Ако пък ще се случва лошо, какво по-хубаво от това да ни се стовари без дори да го усетим или пък докато сме се улисали в нещо приятно.
И така бихме умрели с охота докато се храним, защото избираме действието пред бездействието в очакване на неизбежното. Ще притъпим и омаловажим вкуса на лошото, като му предадем от аромата и вкуса на последния си залък материя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар