понеделник, 7 януари 2013 г.

Старите досадници


Понякога те навестяват старите досадници. Толкова стари и толкова досадни, че не знаеш как още не са го разбрали.
Повече от ясно е за теб, че не сте на едни и същи вълни. Защо тогава още те преследват? Явно не става въпрос само за честотата на вълните. Вие сте отдалечени и във времето.
Ти си извървял немалко път от последната ви среща и гледаш всичко с нови очи. Те са останали да живеят приютени в общото ви минало, неспособни да видят промяната, която ви дели. 
Те не са лоши и ти не искаш да ги обиждаш и нараняваш. Но не изпитваш никаква потребност от тяхното присъствие. Как да им кажеш, че вече не те разсмиват същите шеги, че други са твоите идеали и други, хората които будят твоите адмирации. И още нещо. Харесваш тази промяна в себе си. Избрал си да бъдеш по-добрия в себе си и си доволен да го покажеш.
Но те искат да общуват на същия минал език и искат да чуят твоя стар глас. Тебе те дразнят техните гласове, защото не съответстват на зрелостта им.
Преследват те като призраци, неспособни да разберат желанието ти да избягаш далеч. Вменяват ти вина за твоята дистанцираност. А ти усилено ги отбягваш и не доумяваш как още не са се отказали да видят очебийното.
Те са се превърнали в твоите пожизнени досадници. Проблемът е че ти плащаш пожизнената рента от фонда на твоите нерви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар