Със сигурност темата за парите няма как да е табу, защото навсякъде се говори за тях и ако не директно, то е осезаемо, че в това, което четем, виждаме и слушаме всъщност доста често е втъкана една нишка, тази на парите.
От друга страна да говоря за това така откровено ми се стори може би прекалено поверително, и дори отвратително, все едно едно искам да ви кажа, че тази тема ме вълнува много, на което хората категорично биха ме обявили за непоправимо материалистична. Но пък да си кривя душата и да твърдя, че съм духовна до степен да изключа напълно значението на парите, ми е противно и не отговаря на същността ми.
Мислех си за това до преди малко, докато заради кисели и нездрави сънища бях изпаднала в едно от тези временни утрешни сътояния на неувереност, разочароваие и безсилен гняв, че не съм свободна, а съм в плен на неизпълнени и неизпълними желания, за което основната причина както и да го въртях се оказваха парите. Разбира се знам, че и в мен е причината, че усещането за свобода е твърде субективно изживяване и парите не са ми виновни за вътрешното огорчение. Водех един такъв диалог между самообвинение и самосъжаление.
Тогава си казах, че точно в този момент нещата ще изглеждат коренно различни, ако разполагам с някаква сума пари, за да се зарадвам за през деня. Самата идея за подаръците, които ще ми създадат усещането, че нещо ново и различно се е случило, че като се прибера ще мога да им се порадвам, да се харесам и заобичам повече, вярвайки, че новото ме е направило по-свежа и уверена, че нещата оттук натък ще се случват само по най-добрия начин, ме разведряваше.
Да, припомних си това чувство, което изпитвам, когато мога да се поглезя дори само с десерт в някоя приятна и уютна сладкарница и ставам по-мека и милостива и към себе си, и ми стана странно, че може парите да си позволяват такава власт над мен.
И докато си мислех, че това е слабост, че не мога да съм така податлива, научих, че съм станала собственик на малка сума пари. Да, ще бъде временно, нито парите са толкова много, нито ще се повтори достатъчно на брой пъти, че да скачам продължително от радост и все пак, изражението ми се промени. Да, изведнъж ме обзе успокоение и веселост, която се опитвах да прикрия с онази усмивка на неудобство, когато нещо хубаво ви се е случило, че уж нищо, ама все пак се радвате и ви е страх да не би другите да ви вземат за наивен и смешен.
И ето че денят ми се озари и видях нещата по-различен начин. Разбрах, че ще имам въможността да направя онези планирани приятни неща и ще съм свободна да не мисля за хомота на безпаричието. Да, не съм заблестяла от онази вътрешна светлина, която е присъща на духовното веселие, но все пак, казвам ви, изражението ми ме издаде. Дали ако някое духовно лице чете това няма да реши, че съм подвластна на парите прекомерно и ще ми препоръча незабавна изповед. Наистина може би не всеки би говорил за това така открито, но така се случва сигурна съм и с много от вас.
Да, и за да не мислете, че ще отида и ще похарча всичко само за преходни материални блага, ще ви докажа обратното, като ви споделя, че смятам да вложа малко пари, в това да се запиша в библиотека и да си набавя изненадващи четива за коледните празници... Да, парите в случая са средство да достигнете свободата да попътувате в непознати светове благодарение на книгите. Мисля също така да отида на опера, изобщо да направя нещо, което не само мен ще направи щастлива, но ще донесе удволствие и на хората, които са се погрижили да ми го доставят. Кажете ми сега, че искам много!
Парите са разменна монета, нещо, което давате, за да получите в замяна друго и понякога просто трябва да се възприеме като награда за труда на другите и съответно и за вашия. Парите са своебразен код на размяна, на купуване и продаване на свобода. За мен това е ценност дотолкова, доколкото ви позволява да се промените в посока, която би ви направила по-пълноценен и богат човек, да опознаете света под друг ъгъл. Естествено всеки един момент можете да ги загубите или спечелите, затова нито едното, нито другото състояние не трябва да се вземат насериозно. В такива моменти човек трябва да вижда, че той е притегателният център, че той е този, който чрез погледа си прави нещата значими или не. Което не пречи все пак да се радваме, когато получавайки и правейки подаръци благодарение на някоя друга сума пари, се чувстваме доволни, а не да твърдим обратното от криворазбрана скромност и страх от всевишния. Човек трябва да живее според момента и да използва всяко имане или липса като път към себепознанието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар