сряда, 29 декември 2010 г.

Първи път и последни мисли за годината

"Бързам, нямам време" както се пееше в една песен не може да бъде никакво оправдание да не напиша нещо следколедно и предновогодишно. И ето че през последните дни се насъбраха идеи и накрая се оформиха в нещо като равносметка, която обикновено си правим в този период на годината и при наближаването на рождените дни.
Миналата седмица беше седмицата на нещата, които правех за първи път и ме изпълниха с огромно удовлетворение, надежда и смисъл за бъдещето. Накараха ме да се почувствам едновременно като зрял човек и  малко дете.
Може би ще изненадам онези, които вършат от години нещата, които са за мен първооткривателство, но съм убедена, че всяко нещо идва с времето си и наистина е въпрос на дни и дори часове дали ще се решим на въпросното действие.
Така например за първи път купувам истинска елха за моя дом. Не си мислете, че досега никога не съм се занимавала с коледни украси. Напротив, аз  украсявах елхата  докато живеех при родителите ми, после преминах към изкуствените елхи, когато заживях сама, а също и като се преместих да живея с Любимия. Но ето че  тази година реших да скъсам с изкуствените елхи след като една приятелка написа убедително обяснение защо едното е пъти по-екологично от другото. Пък и самата идея да купуваш всяка година елха е много по-вълнуваща от това винаги да ползваш една и съща...Все едно да подаряваш едни и същи подаръци. Изобщо не върви! Не можах да устоя, още наум си бях избрала да бъде малка и чаровна, и я открих с трепет в душата. Разбирате ли, ставаше въпрос за това сама да  си я  избера, купя и занеса собственоръчно до домашното огнище за изненада и нажежаване на коледното настроение. Прибрах се озарена, държейки в едната ръка торба с подаръци, а в другата новата дребосъчка, на която прошепнах по пътя, че вече много я обичам....Няма по-хубава от нея и ми се ще да я нацелувам по всяка игличка, толкова е жива и вълшебна...Това е израз на любовта ми към вечното и зеленото!!!
На следващия ден аз, която винаги съм отказвала да прекарвам време в кухнята и живеех в страх, че няма да я заобичам никога, се вдъхнових за приготвяне на коледни сладки...Особено ме поблазни идеята да ги превърна в подарък, удоволствието да подаря нещо, което е излязло изпод ръцете ми. Държах Любимия до късно буден, само и само да усети с мен аромата на прясно изпечени сладки, от които се носи дъх на канела, карамфил, и на вкус меки и сочни като мед. Уводолствието беше неописуемо! Недочакала утрото продължих да се изявявам като коледен сладкар, но предприех и други кулинарни преживявания. Вечерта си подарих ароматно греяно вино без да предполагам, че толкова ще се доближи до вкуса на чудното вино, което пиех преди години в Елзас. Оказах се много добра в тези си изяви и по-странното е че това  не ме изненадваше. Най-вече защото вярвах, че всяко нещо, направено с любов и любознание ще бъде доведено непременно до успешен край.
Прекарах и една вълшебна вечер в правенето на коледни картички в забавна женска компания. Тогава усетих какво е да забравиш всичко и да мислиш само за това, което вършат ръцете. Изглеждахме точно като децата, които, изплезили език съсредоточено работят над нещо. Чувството за смисленост и удовлетворение се разливаха  в сладостна тръпка из цялото тяло.
И така, през дните, прекарани в празнична еуфория си мислех за изминалата година и за това, че понякога за много кратко време може да се осмисли много дълъг период от време, загубен в гняв и отчаяние. Осъзнах с какво бих могла да се занимавам в следващите месеци и години, за да запълня екзистенциалните празнини. Открих как можем да се преоткрием и съживим ежедневието си.
2010 беше годината на рухване на илюзиите, изградени от мен и за мен самата, оказали се сериозна спънка за много мои начинания. Открих куп неща, с които не искам да се занимавам, но и какво мога да правя добре и кое заслужава вниманието ми. Преоткрих освобождаващата сила на думите, потребност, която нося от дълго в себе си и която бях захвърлила незаслужено и нацупено в миналото. Разбрах, че мога да бъда и друга, по-оптимистична, по-истинска пред самата мен, че трябва да се браня по-силно от грубостта и празнотата на останалите, за да не ме заразят и отровят. Продължих да намирам щастието в малките неща, които правя, наблюдавам и получавам. Преоткрих и изградих нови приятелства, които няма как да са случайни, защото изпълниха със смисъл времето, което иначе прекарвах объркана и обидена от разнообразни разочарования.
Всъщност подобно на много други хора направих равносметка на изминалото време.
Сега ще встъпим в годината на уравновесения, спокоен и духовен заек според китайския календар и се надявам, че ще бъда по-добра, мъдра и изненадваща. Весело посрещане на новата година и много, много здраве, вяра в доброто и промените, и смелост за нови начинания!!!!

4 коментара:

  1. Deti, i na tebe vesela i sporna Nova Godina! Mnogo entusiazam i novi popalneniya na semeinoto gnezdo!

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Кали!!!! Много здраве, любов и късмет пожелавам и на вас през новата година! През 2011 ще имате един страхотен повод за още повече щастливи моменти ;)) Много целувки!!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава и оптимистична публикация! Всичко с момента си, без напрежение, принуда и рутина, така е най-хубаво!
    Само не разбрах дали става въпрос за отрязана елха?Ако да, не съм съгласна:-) Аз съм за аромата й в гората и съм готова да се лиша от него вкъщи, за да не я изхвърлям гола и изсъхнала. Решила съм да вземем някоя в сериозна саксия и да я отглеждаме и украсяваме на балкона:-)

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси, Мария! Да, отрязана е, макар това да ми звучи зловещо ;), но по думите на моята приятелка еколог това не е чак такава екологична катастрофа, защото истинската елха може да изгние естествено или бъде изгорена, тоест пак да се върне към земята и да не допринесе за допълнително замърсяване. Иначе и аз бих искала такава в саксия, но все още място в нашия дом няма ;)

    ОтговорИзтриване