четвъртък, 13 януари 2011 г.

Нетърпящите упреци работодатели

Преди време, някои може да си спомнят, бях споделила вълненията си от едно интервю за работа. Няма и този път да споменавам името, защото предпочитам да ги захвърля в заслужена забрава. Изключвам разбира се всички съвестни служители на организацията и подлагам на критика само заслужилите я. Организацията е с обществени функции, това е важно да се подчертае отново.
Налага ми се да коментирам отново темата, защото тези дни моя близка е изпратила откъс от блога със случката до директора на институцията, която визирах и е споделила, че авторът е човек, която се е явил на интервю в подопечната му структура. Отговорът му ме възмути неимоверно и всъщност само потвърждава това, което критикувах и в първото си включване по темата.
Ами, той е категоричен, че не може да става въпрос за някой от неговите подчинени. Любопитна съм само как можеш да носиш толкова самоуверено отговорността за действията и думите на толкова много хора. Най-вероятно ставало въпрос за, цитирам: "художествената измислица на някой неуспял кандидат".

Очевидно огромният проблемът на тези директори е че те НИКОГА ама НИКОГА не поставят под съмнение правотата си. За тях винаги кандидатът е неуспешен. Те са възпитавани в школата на ШЕФЪТ ВИНАГИ Е ПРАВ, ние сме силната страна. За тях самият факт че търсещият работа ходи на интервю означава автоматично, че той е молителят, а те всезнаещите решават с палеца надолу или нагоре дали ще му дадат шанс. Господа измислени величия, процесът на подбор ВИНАГИ ама ВИНАГИ е двустранен. Нищо не ви прави по-силни автоматично. Както днес сте седнали там, където си мислите че стоите нависоко, така утре може да се озовете в другата позиция, но не само, защото така го иска пазарът на труда, а защото колелото на живота се върти. Носталгично настроените хора към времената отпреди 1989 не осъзнават, че не това са повелите на капитализма да си загубиш работата, а защото животът е динамика, защото обстоятелствата и хората се променят и никой не е вързан за работното си място, само защото е нечиий роднина, протеже или интригант (макар житейският опит навсякъде да показва, че последните статуси се оказват най-успешни и неподатливи на промяна).
И точно защото подборът е двустранен, организации като визираната фалират рано или късно или вечно са закъсали, защото не успяват да привлекат точните хора. Но същата тази организация е първата, която трябва да се подложи на критика поради обществения си характер, защото ние плащаме данъци да съществува и сме длъжни да се съобразяване с нея. Това е разликата между частните и националните организации. Но както казва един мой познат: "Какво искаш, това е също частна компания, поради самия факт че се управлява от една шепа хора, които следват чужди или собствени интереси, а не стриктно обществени".
Според думите на същия приятел горепосочените господа  хора живеят в паралелен свят на нашия. Да, добавих аз, паралелен, но двата свята гонят противоположни посоки, онези вървят към отминали времена и нрави, а ние другите напред, но пак се сблъскваме. Явно по незнаен математико-физичен закон миналото и бъдещето се засичат?!

Знам, че така може да се води едни безкраен спор и размяна на гневни писма, и съм убедена, че онзи дирекор и себеподобните му ще си мислят, че ние с моята близка сме злонамерени граждани, които се чудят къде да си излеят неуспехите. Но докато имаме словото за оръжие и будна съвест ще продължим да ги "тормозим", защото ние плащаме на тях, а не обратното, защото те са длъжни да приемат нашие критики и обществото като коректив. Отхвърляйки критиките ни още повече се компрометират в очите ни.
Освен това тези хора забравят, че блоговете са се превърнали в новите медии и "обикновените" граждани често ги използват, не за да споделят "художествени измислици", а ИСТИНИ и това е начинът да се разпространяват много по-бързо сред обществото, а не да чакаме да ни пробутват промити стократно през чужди интереси новини. И най-добре ще е въпросният директор първо, ако не да провери фактите, то поне да се замисли дали все пак в това, което казва "неуспелият" канидат няма зрънце истина. Дори да не понесе изцяло вината, винаги прави по-добро впечатление някой, който се залушва в мнението на другите. Да, нещата винаги са въпрос на гледна точка, но ако има толкова явно разминаване, значи все пак нещо може да куца и при него самия. Но понеже не ги устройва като управници, критикуват опонента. Е, тогава как да продължаваме да ви уважаваме, господа директори, особено на обществени институции.
Незлонамерено искам да ви попитам: "Вие някога търсили ли сте си работа и ходели ли сте на интервю поне веднъж през живота си?" Ако да, със сигурност няма как да не сте попаднали поне веднъж на антипатичен интервюиращ, ако не, значи винаги сте били от другата страна. Как да очаквам тогава да се доближите до моята позиция!?

7 коментара:

  1. Имам един въпрос: Да допуснем, че въпросната своеобразна обратна връзка чрез блога не е направена от теб, а да кажем от дъщерята на другаря, пардон господин Х, който е на много висока позиция в управлението на страната. И господин Х се обажда на въпросния БИГ БОС /колко нелепо звучи това определение/ на обществената медия. Със съответния нетърпящ възражение тон разбира се. Дали категоричността на твърдението на биг боса ще бъде същата. Съмнявам се, даже знам със сигурност, че няма да бъде. Но такива са мразещите се хора.

    Що се касае до въпроса ти дали такива като въпросния биг бос някога са си търсили работа, отговора ми е ДА. Те постоянно са в процес на търсене на работата и на нейното запазване за себе си. И понеже не се самоуважават, са тях е без значение с какви средства постигат това. За тях великият Джак Уелч е дал едно уникално определение - КОНСКИ ЗАДНИЦИ, а българския народ в типичния си бай ганьовски стил ги е определил така: "Нагоре лазят, а надолу газят".

    ОтговорИзтриване
  2. Да, може и така да се каже. Те си търсят постоянно работа и обикновено само на шефски постове. Много от тях всъщност май никога на са заемали други позиции. И няма как да управляват ефективно една организация, защото могат да се поставят само от едната страна.
    Затова "газените" трябва малко да понадигнат глава, за да не се мислят онези отгоре за недосегаеми.

    ОтговорИзтриване
  3. Сигурно би се учудила като разбереш, че голяма част от този така разпрастранен типаж на мениджъри във всички видове организации, всъщност преди да станат малки биг босове, относително дълго време са били обикновени служители на сравнително ниски позиции. Във фирмите, опериращи на територията на България, независимо от формата на собственост, в 90 % от тях приблизително няма добри практики за кариерно развитие. И основната ценност, по която се съди дали даден служител е подходящ да бъде развиван кариерно се нарича "Лоялност", която нашите родни "предприемачи" разбират като "кучешка вярност".

    ОтговорИзтриване
  4. Да, много шефове у нас за съжаление изглеждат така както ги описваме и ти и аз, често, защото са живели и продължават да живеят с опорочени виждания за света и хората.
    Не съм убедена обаче че всимко това е само, защото сме българи. Общуването работодател-работник по принцип е сложно и проблемно, независимо къде се намираш.

    ОтговорИзтриване
  5. Разговорите /не комуникацията/ между работник и работодател в България са сложни и проблемни, защото двете страни говорят на различни езици, гледат в различни посоки и не споделят поне 1-2 основни християнски ценности и добродетели. Това третото е първо по важност за проблемите в разговорите. За комуникация въобще не може да става въпрос. Жалка каритнка сме.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, със сигурност говорят на различни езици. Но не съм убедена, че това е въпрос на християнски ценности, защото ако говорим за доброта и взаимно уважение, за мен те по-скоро могат да бъдат отнесени към доброто възпитание. И без да си християнин и изобщо вярвящ можеш да общуваш нормално и полезно. Според мен двете страни трябва да осъзнават във всеки един момент от общуването си, че имат взаимен интерес от това то да става по ефективен начин.

    ОтговорИзтриване
  7. Добротата и взаимното уважение са просто едни морални категории, които висят във въздуха, ако няма обяснение защо те са възникнали и дефинирани. Доброто възпитание е следствие от нещо, а не основата на нещо. Ако трябва да конкретизирам, основата на всичко в този и в другия живот е вярата в Бог. А всеки е свободен да реши чрез кой да реализира вярата си - Исус Христос, Мохамед и т.н. Защото добротата за теб може да означава едно, а за мен съвсем друго. Но ако и двамата сме вярваме в един Бог, тогава няма да имаме разминавания. Същото е и за философското понятие "справедливост" - справедливостта за един е несправедливост за друг. Кой е този, който ще се нагърби с дефиниция за "справедливост"? Аз знам само за Един.

    ОтговорИзтриване