вторник, 9 ноември 2010 г.

Рецепта за из-пълнени желания

Тази тема отново ме връхлетя след като прекарах неделната вечер в задушевен разговор с приятелка за това какви действия да предприемаме, така че нещата да се случват според нашите желания. Тема, позната на всички ни, а на мен особено близка в последните месеци до степен че ми се е превърнала  в перманентно състояние на духа и тялото и кара всички околни да ми отправят пожелания, свързани със: запълването на тази празнина, която ме е обзела, изпълнила и която накрая просто започва да тежи заради растящия си обем и незнанието ми как да я редуцирам или запълня с нещо по-леко, защо не и с баварски крем. (Не подозирах, че докато пиша може да излязат наяве толкова съставки, които са по-скоро типични за приготвянето на нещо вкусно, а не за разсъждения над житейски въпроси, но явно самото заглавие, което се появи уж само на шега започна да влече след себе си кулинарни находки:)).
И така, за да спра да говоря иносказателно за нещо толкова прозаично, искам само да кажа, че в себе си нося една огромна кухина, свързана с това че се чувствам непълноценна в професионално отношение. Не намирам работата, която ме мотивира, развива и кара да съм полезна на себе си и околните. Обобщавам, защото не самата работа е темата в случая. Тя е пример за това какво на мен ми липсва и как се опитвам да се справя с това състояние на безтегловност, но и на парадоксална тежест. Тоест явно тежа само на себе си, но не и на мястото си ;))

И ето аз търся работа, някой нещо друго, и всеки докато търси и се стреми да преодолее липсата, се опитва да разбере какво не е наред в самия него, какво не прави както трябва и как да действа, за да промени нещата в своя полза.

Та, разговорът тръгна за това каква е рецептата или ако щете съветът, който човек би дал в такива случаи и се оказа, че май съм се изчерпала откъм идеи. Аз, която, не мога да си представя да мълча и да не се опитвам да съветвам, но не за да се чувствам значима, а защото търся да помогна чрез опита си, вярвайки че той е приложим в някаква степен и за останалите. Но след като аз самата се оказвам един недобър пример за това как да постигна своите желания, се разколебах вече в даването на препоръки.

Да, бива ме все още в общите приказки за това как човек трябва да бъде търпелив, защото всяко нещо с времето си, че ако нещо не си случва, то е защото не сме готови за него или наистина не го искаме достатъчно, че трябва да пожелаем нещо с цялото си същество, и чрез духа и действията си да вървим в желаната посока. Все неща, в които наистина вярвам, защото са свързани с пренасочването на енергията ни. Разбирам също и принципа на визуализацията, според който до такава степен даваш реални измерения на желанието си наум, че накрая се радваш на конкретни резултати.
Ала все пак нещата просто не се случват, тоест по-скоро не се случват във времевите рамки, които сме поставили за тяхната реализация. И когато излизат от зададения план това е способно да ни съкруши, защото не само променя нашия средносрочен хоризонт и обрича и останалите ни намерения на провал, но и защото превръща нашето настояще в кълбо от нерви и всъщност сме на косъм от омагьосания кръг на негативните преживявания.
В такива ситуации даваме съвет, който според любимата ми приказка гласи, че ако планината не идва при Мохамед, то Мохамед трябва да отиде при планината. Чувала съм хора, които цитират приказката в обратен ред, мислейки, че ако нещата не се случват, то е нужно да стане чудо и планината ще дойде при Мохамед. Но всъщност хубавото в тази мъдрост е че нещата зависят от човека и неговата воля и той е този, който определя дали ще се остави в ръцете на съдбата си или сам ще я вземе в ръце.
Да, и аз самата знам от опит, че тази мъдрост помага. Понякога осъзнаваш, че просто трябва да пренасочиш мисленето си и да се приспособиш към ситуацията и да не се инатиш, а да потърсиш друго решение, дори да противоречи на моментните ти разбирания. Да, но с цената на какво се стига до тук? И как разбираш дали настина си стигнал до дъното и е дошъл моментът на промяна? Има ли праг за това колко дискомфорт да понесеш, колко неуспешни опита да направиш, колко нерви да скъсаш?
Казват, че промяната винаги идвала и те удряла в най-неочаквания момент. Добре, ама ако пък съвсем нищо не правиш и си седиш вкъщи и с никого не се срещаш, тази промяна пак ли ще ти се случи!? То, каквото е речено да става, ще става, твърдят старите хора. Човек сам си кове нещата, не вярвам в обратното, обаче без да съм фаталист знам, че има някаква част, която не контролираме, или поне не изцяло и за нея говоря.

Човекът оптимист принципно знае, че все пак нещата ще се оправят, но не знае кога и как и дотогава все пак живее със съмнение. Ами, ако все пак НЕ? Ако просто животът те подлага на изпитание и накрая всъщност не получаваш това, което търсиш, а само междувременно си се научил на повече мъдрост и неуязвимост към провалите. Ама на кой му се живее само с тази утеха и му се плаща такава цена? Защото ти я плащаш в настоящето, а то е реалното и неговият вкус е важният.

И така, въпроси с някакви частични отговори мога да измислям докрай, докато на мен и на вас ви втръсне и накрая разбера, че това не води до никъде, а само боли глава и накрая просто ви напушва смях, защото то само така с подобни разсъждения не се живее.

Тогава, какъв извод да направя? Ще ми се да ви убедя всички и себе си, че ще намерим това, което търсим, защото това е въпрос на вяра. Вярата в това, че сме направени и се стремим към неща, които всъщност вече сме постигнали, защото в себе си знаем кое ни прави щастливи, но ни трябва време и малко изпитания докато ги намерим. То е като да си осъзнал, че искаш да се занимаваш с рисуване, но не знаеш къде е твоят учител и твоето ателие. И важното е че докато ги търсиш срещаш други хора, други учители, други ученици като теб и други ателиета или места за мечтаене. Нещата са просто в самите нас, и всъщност май, за да ги намерим във външния свят, трябва да ги открием първо в себе си. Е, това на първо време няма да ми носи пари (казвам го в моя случай, защото все пак трябва да се храня и живея, докато търся работата мечта). Но пък знае ли човек?! Може пък и парите да са в мен :)) Нали самата аз съм едно малко съкровище, хихихи

И ето за накрая едно кулинарно възклицание, за да си кореспондира добре със заглавието:))
Ако можеше само желанията да се изпълняват както се приготвят пълнени чушки!!!
Всъщност удоволствието трябва да идва от самото приготвяне. (Това го знам от приятелка кулинарка :))


Това е предложение за малко музика за щастието, типично по френски разбрано.

15 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Към сериозните неща трябва да се отнасяме с лекота, а на дребните неща да обръщаме сериозно внимание ..

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси, sickalready! Май тази публикация е избила повечето ви на мъдрости и ме карате да се позамисля дълбоко отново:))

    ОтговорИзтриване
  4. Знаеш моето мнение - действие, действие и само действие. Дори без особен смисъл, дори безцелно и без конкретни очертание, действието винаги води до друго "случаване".
    Всъщност липсата на пълно удовлетворение у всички ни е главен мотив. Иначе бихме били самодоволни, угоени емоционално същества, които не искат да мърдат от мястото си.
    Всъщност колкото повече разсъжадавам по темата, толкова повече се обърквам :-)))

    ОтговорИзтриване
  5. ПП - песничката е много свежа!

    ОтговорИзтриване
  6. Мерси, Мария! Важното е че всеки е намерил по нещо в горните разсъждения. Иначе си напълно права, действието е смисълът на всичко. Другото води само до объркване ;))

    ОтговорИзтриване
  7. Много познати ми се сториха твоите разсъждения търсения,особено в момента .Късмет

    ОтговорИзтриване
  8. Мерси, Петя! Радвам се, че си открила нещо познато. Със сигурност е така, нали всички минаваме през сходни изпитания в Живота ;))

    ОтговорИзтриване
  9. В горната тема се съдържат редица малки подтемички:))) Тъй като трябва да излизам, ще направя само лек анонс за една от тези подтемички и за малко поосвободеното боравене с определени понятия, категории, дефиниции и тем подобни в нашето ежедневие.
    "Но всъщност хубавото в тази мъдрост е че нещата зависят от човека и неговата воля и той е този, който определя дали ще се остави в ръцете на съдбата си или сам ще я вземе в ръце."-казваш ти. Да видим какво пише за волята и неволята:))) в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%8F
    Довечера ще продължа. Отивам да изразявам и доказвам "волята" си и да бъда независим от съдбата си:)))

    ОтговорИзтриване
  10. Написах доста неща и за съжаление след като натиснах "Публикуване на коментар" ми се изписа, че заявката ми не може да бъде изпълнена. Което е поредното доказателство, че почти нищо не зависи от нас:)))
    Явно е трябвало да помисля малко повече и да напиша наново тезата си:)))

    ОтговорИзтриване
  11. Ще се опитам да бъда по-лаконичен.
    1. Много малко от хората знаем какво точно искаме да постигнем в живота си. Повечето се фокусираме върху 3-4 материални неща за лична консумация. Елементарна работа.
    2. Още по-малка част от хората знаем как да постигнем тези елементарни консуматорски желания. Защото въпроса "Как" се оказва може би най-трудния.
    3. И може би най-малка е частта от хора, които знаят какво ги прави щастливи. Някои казват, че за да познаеш щастието, трябва да познаваш много добре нещастието. Тогава излиза, че нещастието е в основата на щастието. А страданието нещастие ли е? Много хора биха отговорили положително. Но аз не мисля така. И не само аз разбира се.
    4.Нищо не зависи от човека, който е една прашинка в бекрайността. Далеч съм от мисълта, че човек трябва да лежи и да гледа в тавана, чакайки съдбата му да го бута в живота. Човек може да повлияе за постигането на елементарните си консуматорски желания. И до тук.
    5. Важно е човек да бъде в хармония с Това, в Което вярва. Ако вярва в себе си, значи има проблем с мисленето. И отсъства напълно духа. Примерите от историята на човечеството са много.
    6.Човек по-скоро трябва да пренасочи духа си в правилната посока, а не мисленето си. Видно е, че човекът е слаб в мисленето.
    7. Като заключение искам пак да обърна внимание, че нямам предвид да легнем и да чакаме всичко наготово от съдбата или от Господ. Щастието се постига благодарение на духа, а не благодарение на ума и волята ни. Достигането до мъдростта също е въпрос на дух и гледна точка. Има хора, които на 40 години вече са мъдри, а други и на 80 години не могат и грам да помъдреят. Не случайно и Джак Уелч нарича най-добрата си книга "Джак: Направо от сърцето", а не направо от ума.

    ОтговорИзтриване
  12. Ще се опитам да бъда по-лаконичен.
    1. Много малко от хората знаем какво точно искаме да постигнем в живота си. Повечето се фокусираме върху 3-4 материални неща за лична консумация. Елементарна работа.
    2. Още по-малка част от хората знаем как да постигнем тези елементарни консуматорски желания. Защото въпроса "Как" се оказва може би най-трудния.
    3. И може би най-малка е частта от хора, които знаят какво ги прави щастливи. Някои казват, че за да познаеш щастието, трябва да познаваш много добре нещастието. Тогава излиза, че нещастието е в основата на щастието. А страданието нещастие ли е? Много хора биха отговорили положително. Но аз не мисля така. И не само аз разбира се.
    4.Нищо не зависи от човека, който е една прашинка в бекрайността. Далеч съм от мисълта, че човек трябва да лежи и да гледа в тавана, чакайки съдбата му да го бута в живота. Човек може да повлияе за постигането на елементарните си консуматорски желания. И до тук.
    5. Важно е човек да бъде в хармония с Това, в Което вярва. Ако вярва в себе си, значи има проблем с мисленето. И отсъства напълно духа. Примерите от историята на човечеството са много.
    6.Човек по-скоро трябва да пренасочи духа си в правилната посока, а не мисленето си. Видно е, че човекът е слаб в мисленето.
    7. Като заключение искам пак да обърна внимание, че нямам предвид да легнем и да чакаме всичко наготово от съдбата или от Господ. Щастието се постига благодарение на духа, а не благодарение на ума и волята ни. Достигането до мъдростта също е въпрос на дух и гледна точка. Има хора, които на 40 години вече са мъдри, а други и на 80 години не могат и грам да помъдреят. Не случайно и Джак Уелч нарича най-добрата си книга "Джак: Направо от сърцето", а не направо от ума.

    ОтговорИзтриване
  13. И при мен стана засечка и айде отначало :))
    Не мисля че позициите ни коренно се разминават въпреки използването на някои понятия по различен начин.
    Това че не знаем какво точно искаме е част от човешките вечни питания и ни държи будни и любопитни. Консуматорството е друга тема, но не виждам в това зло, което да пречи на човека да има дух и да го прави по-малко мислещ. Въпрос на мярка, всеки решава къде да я постави.Аз за себе си не отричам, че това е важно, но това си е моята житейска философия и не искам да съдя другите. Всеки избира как да живее и на какво да тодава значение.
    Мисля, че духът и мислите са тясно свързани, мислите и волята ни помагат да пренасочваме духа си, избощо това са действия и състояния, присъщи на човека. Умът и сърцето също не винаги са толкова лесно разграничими. Но все пак умът ни помага да направим разликата между двете и да осъзнаваме кога мислим и кога чувстваме...ако продължа ще се оплета в тези неща прости и сложни същевременно :)) Във всеки случай не съм човек, който може да заеме позиция, която да не се нюансира и променя с времето.
    И последно, въпреки че сме малки насред вселената, човек действа като актьор тук и сега, и това прави някои хора за мен големи. Другото няма как да знаем от нашата си земна позиция, но важното е какво правим в нашия си свят, където имаме власт и живот.

    ОтговорИзтриване
  14. Имал съм възможност да се срещам с много хора на най-различни възрасти и незнанието на една немалка част от тях за това дори, какво точно искат да работят не ме е изпълвало с чувство, че са будни и любопитни натури:))) Според мен е точно обратното, което е жалко.
    Що се отнася до стремежа на съвременния човек към всевъзможна консумация е видно до какво води. Наскоро е излязъл и официален доклад на Сенатска комисия в САЩ, която излиза със становище за причините за кризата. И от всички тях наднича ухилената физиономия на консуматорското общество.
    Умът и сърцето се различават доста ясно, защото едното е човешки орган, а другото е свойство на човешки орган:))) Но да не навлизаме в дълбините на философските понятия.

    ОтговорИзтриване