четвъртък, 18 ноември 2010 г.

За или против промените в правописа и ...правилата

Аз, която съм завършила испанска филология онзи ден прочетох с изумление, че този месец предстои да бъде утвърдено реформирано издание на Правописа на испанския език.
Мястото беше Light на в. Капитал (http://www.capital.bg/light/mesta/2010/11/11/991873_nivo_za_naprednali/), изненадващо по себе си, за което съм му особено благодарна, защото така не само ме информира за нещо, за което иначе щях да съм в неведение продължително време, но и защото събуди у мен интереса към един от Моите езици. Испанският, който съм изучавала в продължение на 10 години и понякога заради липсата на практика искам да приспя незаслужено от срам, но който все пак познавам и усещам прекалено дълбоко, за да отхвърля съвместното ни съществуване.
И така от днес отново чета и искам да се инфомирам за това, което хората мислят и творят на испански, независимо дали е техен роден език или не, защото не мога да си позволя лукса да зазидам пред себе си цял един хоризонт - езикът не само като средство за изразяване, но и като мисъл, умствено и естетическо съзидание, светоглед, човешки истории. Това е една цяла малка вселена и какво по-хубаво от това да можеш да опознаеш нови, да притежаваш дарбата да държиш и жонглираш с много и различни вселени блаодарение изцяло на езиците.

И ето че през моето "отсъствие" La Real Academia Española e стигнала до извода, че е нужно да опрости езика или най-малкото да отрази промените, които хората са предизвикали със самия факт, че са неговите носители и потребители.

Няма да навлизам подробно в направените предложения. Предлагам при интерес да се запознаете с това, което намерих тук:

Ще спомена само по-важните промени:  азбуката от 29 преминава на 27 графеми. "Ll"  и "ch" вeче ще могат да бъдат открити в речника под буквата  "l" и "c". Наречието "solo" вече ще се пише без ударение, а също и местоименията este, esta  и т.н.,  "y griega" вече ще се нарича "ye".

И така на 28 ноември в Гуадалахара (Мексико) всички 22 Академии на испанския език (защото освен в Испания по въпроса работят и колегите им от Латинска Америка) ще трябва да подложат на окончателен дебат и ратифициране направените предложения, за да могат всички испано-говорящи да се сдобият с нов Правопис по коледните празници. Чудесен подарък и повод за празнуване!

Не мога да кажа дали това е една малка победа за реформаторите езиковеди и тъжна новина за консервативно настроените, но със сигурност за мен е символ на това, че от една страна, Академиите на езика не "спят", а следят отблизо какво се случва и търсят начин да отговорят на съществуващите недоразумения и неясноти, тоест да намалят нашите колебания и грешки като потребители, но и също, че езикът е твърде динамично явление, за да бъде прието като нещо заковано и неоспорвана даденост.

Защото ако наистина езикът не отразяваше промените, които претърпява непрестанно, днес щяхме да разполагаме с нещо тромаво и архаично, което да не ни кореспондира. Свикнали сме с факта, че тези промени са настъпвали много преди нас, понякога векове назад и едва ли не в наше време езикът вече е еволюирал до предел, в който независимо дали ни харесва или не, трябва да се съобразяваме с установените норми. А всъщност е доста погрешно да се смята така, защото всяко едно поколение би могло да бъде свидетел на такива промени и не само свидетел, но и техен причинител.
Днес например езиците толкова тясно и динамично си взамодействат, че непрекъснато се сблъскваме с разни чуждици, превърнали се в част от ежедневието ни, но за която съществуват различни варианти на произношение и писане. Тук е мястото да се намесят академичните тела и да внесат предложение, което първо да признае, че проблемът съществува, и второ, за да прекратят безсмислени спорове, да въведат норма. Едва тогава  хората ще знаят с яснота на какво да се позоват и ще могат основателно да се считат за грамотни или да се упрекват в обратното.
Естествено не може за всеки появил се случай да се взема изолирано решение. Затова ролята на институциите е да наблюдават в продължение на десетилетия промените, да решат до каква степен могат да бъдат систематизирани и да представят пред обществеността заключенията си. В крайна сметка в това се състои техният труд и отговорност. Дали промените ще бъдат възприети и приложени е вече друг проблем. Първо трябва да има предложения, а после идва и дебатът, който да определи силата на аргументите за и против.
За мен такъв е начинът да се случват промените по принцип в името на обществения интерес. Наблюдаваш, съветваш се, изслушваш, предлагаш и вземаш информирано решение.

Новината за реформите в испанския правопис ме накара също да се замисля за това как на практика ще бъдат въведени промените.
Първо, какво става ако един преподавател не е в течение, че има нови правила. Без съмнение това показва колко важно е един учител да следи непрекъснато какво се случва с развитието на предмета му. Обратното би било ненормално. Какво става и с учащите се, които днес учат едно, а утре друго. Разбира се, ако нещата вървят към опростяване, те ще излязат победители, тъй като ще им се налага да помнят по-малко нелогични правила. За вече знаещите напротив ще означава да допускат някои грешки от гледна точка на старите правила. Тогава известно време и двете норми трябва да бъдат считани за правилни. Но за какъв период от време или промените влизат в сила веднага?
После се замислих за опростяването на правилата като цяло. Очевидно това би означавало за хората по-лесен начин да запаметяват, разбират и прилагат дадено правило, което би трябвало да ме радва. В мен обаче има някаква строгост и консерватизъм, които ме карат да протестирам понякога в полза на статуквото. Аргументът ми е следният: Защо ако аз съм успяла да науча и прилагам в съответните случая някакво правило, останалите да не могат? Защо трябва да правим така, че нещата да се опростяват до степен, неизискваща полагането на никакви усилия, само защото на някого така му е по-изгодно. Трябва ли наистина да променяме всичко, защото масата не може да следва правилата? Може нещата да не са лесни, логични и разбираеми за всички, но мисля, че полагането на усилия е нещо позитивно. В тази връзка съм за поддържането на известна доза дисциплина, защото правилата са направени за това. Без тях не би имало усещането за цялост и последователност в нашия човешки свят.

Та, това бяха разнопосочните мисли, които ми навя сама по себе си новината за промяната в испанския правопис. Признавам, че усещането е странно, имайки предвид че това пряко засяга образа на Моя испански, такъв какъвто съм го познавала досега. Няма нищо страшно естествено, но ме изненадва, защото е промяна, а всяка промяна винаги носи сладко-тръпчив вкус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар